Кредо

Изкуството е начин за опознаване на себе си.

Бих започнал с думите на Алвин Тофлър: „Неграмотният човек на XXI век няма да бъде този, който не може да чете и пише, а този, който не се учи непрекъснато.“ Ще перифразирам – рисувайки, художникът постоянно се учи. Тази цел облагородява усилията му, но само пътят ги изпълва със смисъл, който неминуемо минава през желанието за опознаване на себе си. Усилията са насочени към ясен художествен отговор и той е – правдивост. Той улавя вибрациите на духа отвъд материалната яснота. Ако от днешна гледна точка трябва да изясня допълнително позициите си в този смисъл, мое право е да бъда смирен пред величието на Природата и моите усилия са в нейната сметка, в тежестта на „духовното” природа – с нейното изобилие от форми. То е безмерен учител на красивото. Първоначалната женственост, като дар от природата, е вечна провокация за мен. Тази хармония е силна и истинска. Тя е извън обсега на времето, което ни измива със своята рекламирана, естетизирана, фалшива „красота“, модно актуална, а всъщност преходна в своята непостоянност.